Прочетен: 15506 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2009 23:49
Знам, че много хора меко казано ще ме упрекнат за написаното, но такава е истината за мен, а вероятно и за други почитатели на футбола.
Голяма част от известните личности загинали в трагични инциденти след смъртта си се превръщат в едва ли не икони. Това обстоятелство се дължи благодарение на преждевремената им кончина, която позволява имената им да останат неопетнени. Елвис, 2Pac, принцеса Даяна. Такъв е примерът и с Георги Аспарухов Гунди.
Единственото, което знам за него е от един документален филм за него с избрани архивни кадри, разкази на хора, които са го наблюдавали и това е. Това знаят и повечето фенове на футбола, поради простата причина, че тогава не са били родени или са били едва проходили, но днес го величаят без дори да са имали какъвто и да е поглед върху него.
Самия конкурс футболист на на 20 век е един пълен абсурд. С журналисти - жури, от които някоя част от тях дори не са виждали изявите на Гунди по футболните терени, а дочули от тук от там. Съпоставяне на Христо Стоичков и на Георги Аспарухов хора живели в различни ери не само от живота, но и във футбола е като да сравниш стадион Васил Левски с новопостроения Уембли.
Всъщност кой е по-добър Гунди или Камата?. За едни ще е Гунди, за втори Камата, а трети ще изразят мнение, че е имало и по-добри от тях. В случая не правим съпоставка кой колко е възпитан, интелигентен, умен, какъв джентълмен е бил на терена и извън него и т.н. Тук става на въпрос кой колко е постигнал, а в това отношение Христо Стоичков е на светлини години от предшественика си Георги Аспарухов.
Ще се появят хора, които ще кажат: „Вижте какво са казали Пеле, Елзебио за него и други легенди на футбола през 20 век”. Хубаво са го казали, но на световното в Англия през 1966 година същите тези звезди наричат Димитър Якимов българския Пеле. Какво по-голямо признание за един футболист? По тази логика трябва да обявим Якимов за №1.
Голът на Гунди остава най-бляскавата точка в кариерата му, а в краката на Камата са падали десетки скалпове на европейски и световни клубни и национални грандове. Модерния ляв не е измислен от псевдо-българската журналистика и запалянковци, а е издигнат от онази западна преса и публика към, която толкова осърдно се стремим. Успехите на Христо Стоичков са несравними и недостижими от всички български футболисти. Носител на златна топка, голмайстор на световно първенство, голмайстор на КНК, златна обувка, спортист номер едно на България и Балканите, носител на КЕШ, КНК, бронзов медал от световното в САЩ и т.н.
Представете си как един централен нападател вкарва този сезон 40 гола. На терена и извън него е невъзпитан, грубиян, хулиган, а друг вкарва 20 гола. Той е възпитан, толерантен, интелигентен и по целия свят говорят за тези негови качества. В края на годината на кого от двамата ще връчат златната обувка и вероятно приза златната топка и ще си отговорите на въпроса кой най-много е допринесъл за българския футбол
Гунди е бил и ще си остане леганда на българския футбол. Най – вероятно, ако днес беше жив щеше да е един от многото добри футболисти играли за Левски и името му нямаше да бъде толкова обсъждано. Вероятно от време на време щяха да го канят като гост в телевизионни предавания или пък да анализира футболни срещи и да изпълнява същата функция като Павел Панов. Може би, ако днес беше жив щеше да тъне в мизерия както много друго известни български спортисти, едва свързващи двата края и да си отиде забравен от този свят. Може би, ако в този момент беше жив името му щеше да бъде ругано от същите онези фенове, които никога не са виждали футболните му умения прижеви, но благотворящи го днес. Може би в един отрязък от времето му щеше да е треньор на ПФК Левски и да се е провалил в това си начинание. Всички ние знаем какво се случва с провалили те се треньори на ПФК Левски и на ЦСКА. Преждевременната му и трагична смърт го направиха Безсмъртен.
12.05.2009 23:43
08.06.2009 18:27
11.06.2009 17:04
14.06.2009 16:38
15.06.2009 04:26
Гунди беше личност, културен, чист, - например такъв случай. Беше глобен, никой не помни за какво, и на другия ден пощенската му кутия беше натъпкана с пари, той занася цялия куп в БСФС, и толкоз. Можеме да си представиме мутрите с какво презрение са изгледали това и как са си разделили парите. В робството Левски беше крепост на българския дух и Гунди знаеше това и своята роля на знаменосец.
Няколко думи за играта му. Той беше създаден като футболист от голямия треньр тогава, който направи цялия Левски, Пачеджиев. По късно, когато дойде Витлачил, Левски беше оформен отбор. Играеше леко изтеглен назад, за терен на бързите си атаки. Гунди като център реализирваше, имаше спокойствие пред гола, техничен удар и особено неговата игра с глава, недостижима в българския футбол и света - сега гледаме всичко. Не беше на гюме - опа, а се движеше свободно по терена. Характерен за него момет е получаване на пас в коридор, перпендикулярно на вратата, и цялия стадион вижда (тогава Левски играеше на пълни стадиони, останалите отбори и ЦСКА също, само срещу Левски), как Гунди като на шега, с няколко огромни крачки влиза в наказателното поле, докато защитниците бягат с него с отчаяни усилия. И той не беше най бърз в отбора, на тренировки не даваше най добро време, той беше бърз във футболната ситуация. Не играеше солово, раздавоше пасове, врязваше се за гол след като топката вече е пусната към вратата, при корнер стоеше в обратния ъгъл на наказателното поле, извън него и докато топката лети се оказваше там, дето не се очаква, изобретателен, винаги оргинален. Скромен, отказваше да бие дуспи (понякога и на Левски даваха дуспи) и фалове. Дуспите биеше Соколов като най техничен, само една година, след като Левски водеше първенството и беше взел купата, играчите го кандардисали да бие дуспи и фалове, да вземе Левски и голмайсторската купа. И тогава се видя какъв е на статични положения. Биеше технично, по средата и вратаря се махаше, както сега Стоичков, и всички, но по него време беше странно, цирков номер да разсмее публиката - при винаги сериозния Гунди, това беше невъзможно и да се допусне. Като истински голямите футболисти, той си позволяваше да експереминтира на ръба на неуспеха. Имало е случаи когато в моменти можещи да решат мача със силни противници, е правил пропуски, в стремежа си да отиграе съвършенно. Футболната публика го разбираше и приемаше. За него голямия футбол и в контакт не може да влезе със светския успех. Днес това звучи глупаво (но къде е Левски, къде е държавата?), а най откровено се реагира: - щом е толкава добър, защо не е бил богат?
15.06.2009 04:35
15.06.2009 17:57
16.06.2009 14:28
16.06.2009 18:00
Виждам че почити нищо не съм казъл за играта на Гунди, освен това че експериментираше с риск да проиграе. Но той беше и изключително дисциплиниран, не се впускаше в авантюри. Неговото характерно остро завършване на атаката, беше логично нейна завършване. Той правеше игра и гледаше в другите като част от тази игра. Светкавично реагиращ, - не си спомням да е бил в засада, макар че е невъзможно да не се е случило. Топката може да шари по фланга напред-назад, - той си знае задълженията. Спомням си веднъж имаше турнир пез зимата в зала, Гунди с още един се боричкаха за топката до тъча, непосредствено пред публиката, точно пред мене, - другият пое топката, и Гунди, просто като оптическа измама, беше вече пред вратата.
Играеше леко изтеглен назад, малко вляво, тъй като вдясно беше Соколов. Ако футболът се взема като съвкупност от умения, включващи и усет за играта и място на терена, той е най голямия на 20 век, - но Гунди е футбола в цялата му широта, плюс това е лидер. В Жоро срещаме виртуозност, в Гунди разум, гениална простота, съвършенство. Насрещтният въпрос в днешно време е - щом е толкова велик, защо не пише ноти, а рита? - Отговорът е от него време - това което вдъхновява Моцарт, се спуска и за Гунди, - невъзможно е днес така да се мисли. Затова и нямаме вече Левски, нямаме и държава. Народ който е имал Левски, може да си отиде с нещо, а народ за който футбола е бизнес, като Реял, Милан, М.Ю. или средство за терор, както в нашата история (в другите ком. страни не е имало такова нещо, даже и в Съв. Съюз) не носи нищо, защото нищо не е имал. За него е все едно дали държавата ще е българска, турска, циганска. Той снизходително се усмихва при случайно стигнала до него информация, че Левски - ЦСКА е било нещо като - Опълченците на Шипка.
Аспарухов е най добрият български футболист - Стоичков е най богатия и то - европейски. Там веднъж е обявен за най добър, - но там, а там е чуждо, даже враждебно, безинтересно. Дотам, че ако му хрумне да се пише - велик европейски баскетболист - никой няма и да пита - защо? Всеки е по склонен да се запита - щом Гунди и Левски бяха толкова добри, защо не станаха европейски шампиони? Отговорът е пак от него време - защото за всичко се минаваше през мутрити.
Доста често журналистите превъзгласят някой футболист за велик, а той не е толкова добтр. Ако се родя днес и след 15 години прочета някоя статийка за Гонзо ще остана с впечетлението, че е бил извънземен, а той не е нищо кой знае какво. Както съм написал в един постинг той е едно голямо недоразумение http://pomiqrat.blog.bg/sport/2009/05/06/goliamoto-nedorazumenie.331276
17.06.2009 17:59
Най напред всики отбори не ходеха войници - ЦСКА, ДНАтата, Ботевците са военни отбори със спортни роти, всичките Спартаковци са МВР, също спортни роти, Славия - трудоваци, двата Локомотива - Ж.П. училище - свободни от военна служба, Черно Море - моряци, Берое - военен, - оставот Дунав, Миньор и Левски. Когато отбор е единствен в града, местното партийно ръководство и местния Генерал правят всичко да си запазят футболистите. Само Левски ходеха, - ако един футболис средно играе в първия състав пет години, две го няма. Ходеха да служат във военните отбори, главно Ботев Пд. - и Гунди е играл там две години. Съдийството, - ако сега изглежда слабо, тогава беше много професионално, изпълняваше партийтото поръчение да не допусне отбора на класовия враг да стане шампион. Това беше ясно и на съдии, публика и футболисти. След награждаването капитанът на Левски ще каже пред микрофона: Под ръководството на Партията и Правителството постигнахме призовото второ място... - и ако не го каже, може вече да не се счита за футболис, а може и да изчезне и никой няма да отвори дума за това. Отборите - все военни и милиционерски и футболистите им вземаха по две заплати - футболна и официрска, Левски само футболна. За да делят парите на по малко хора, Левски почити нямаха резерви (държавата даваше 22 заплати за футболисти). А каквото вземаха отборите допълнително, за разни усехи, особено ако бият Левски - чет няма. ЦСКА живееха богато, по тогавашните социалистически стандарти - не като сегашните футболисти де, - но всички имаха хубави коли, апартаменти, вили. От Левски никой, - Гунди караше един изгнил фолксваген, а алфа-ромеото с което катастрофира и апартамента получи вече от МВР, след като обединиха Левски със Спартак. Това обединение стана на другия ден след онова 7:2. Партията не можа да го преглътне и многократно отлаганото обединение, най сетне го направиха. Опасенията им от евентуални протести не се оправдаха. Всичко мълчеше и шушукаше, а го направиха безсмислено хитро, да баламосат народа за да няма размирици. Вестниците са биле дадени вече за печат, когато се вмъква "секретно", от най горно място, - Решение на БСФС - за по добро представяне на нашите отбори на международния терен, обединяваме Славия с Локомотив - ЖСК Славия, ЦСКА с Червено Знаме (дружество без футволна секция) и кой още - казват го последно, един вид - обединения, - и Левски със Спартак. Тогава Гунди бил казъл че вече е на възраст, ще напуска. В МВР са му обяснили, че ако ще прави политически демонстрации, не ще напусне, а ще изчезне. Това вече не беше народния отбор. Хората вече не бяха левскари за да са против власта, а по иниркция, и тихото чакане на падането на комунизма се проточи десетилетия. Системата поумекна, Левски печелеше по често, но не можеше и да се сравнява с онези войни които се водеха по времето на Гунди с всесилната машина.
02.07.2009 23:48
Темата за която се дискутира е много спорна и никога няма да бъде разрешена според мен. Самите футболисти - Гунди и Стоичков са от съвсем различни времена. Както повечето от вас знаят по времето на Гунди никой не е можел да играе извън страната ни, нямало е възможностите които са били пред Стоичков. Затова пък Христо е направил наистина много и надали скоро някой български играч ще достигне тази висота (стискаме палци на Бербатов :) ). Вярно е това, че Стоичков е направил най-много за българския футбол, но никога неможе да се отговори на въпроса какво е можел да направи Гунди ако не го бе споходила тази злощастна съдба.
Затова колеги сравнение между тези две легенди на българския футбол неможе да се прави! Гледайте напред и се надявайте да доживеем следващият талант! :)
08.07.2009 08:48
11.07.2009 22:16
Мишчо, питай тати си през ония годзини можеше ли някои да излезе в чужбина, освен агентите.
Не ти позволявам да плюеш най-великият футболст и спортсмен, който сме имали. А аз съм имал щастието да го гледам НАЖИВО!!! Бягал съм от училище, за да го видя - 1967 год в тогавашния Толбухин, и съм извървял после 25 км пеш да се прибера среднощ - уморен, но ЩАСТЛИВ. Какво знаеш ти, за футбола като спорт и емоция.В ония години стадион В.Левски пращеше по всички шевове 60-70 000 зрители,да! Само един шрих и спирам- през 1965 год. ГУНДИ само на двадесет и две години става футболист и СПОРТИСТ на годината, неповторено все още. Питай дядо си за гола му на митичния Уембли. Потърси го, сигурно го има в някой сайт. И след като го видиш, застани прав пред огледалото и се извини, ако я имаш макар и в оскъдица, така наречената с ъ в е с т.
16.07.2009 08:23
п.п. Мисля си , обаче че Стоичков не трябва да участва в класация за футболист на 20 век, защото е адски прост. Единственото, което ме спира, окончателно да се убедя в това, е дейността му с децата футболисти - евала за това!
п.п.п. Ако някой се чуди - фен съм на най-великия български отбор(поне в близкото минало :))) - а сега се сетете кой е той:)))
16.07.2009 11:55
24.07.2009 14:43
26.10.2010 14:32
Още далеч преди инициативата на редактора на Нощен труд да се определи футболист на века в България аз си задавах този въпрос. За да се реши проблем от такова естество е необходимо да се изведат на преден план критериите, на база на които ще се определя това. Тук е мястото да споделя с вас мнението на един мой познат, който работи в банковата сфера.Веднъж му възложили да определи трите най-добри / стабилни във финансово отношение / институции сред десетина предложени банки, като си избере пет критерия за съпоставимост. Възможните критерии обаче били близо двадесет, от които седем-осем основни. И моят познат направил три предложения като комбинирал по пет от осемте най-достоверни според всеобщата практика критерии. Разбира се и резултатите били различни. Ще илюстрирам това нагледно с пример:
Критериите са да кажем 1,2,3,4,5,6,7 и 8.
Банките са: A,B,C,D,E,F,G,H и I.
При комбинация от критерии 1, 2, 4, 5 и 7 банките с най-добри показатели се оказвали A, D и F.
При комбинация от критерии 1, 3, 4, 5 и 8 банките с най-добри показатели се оказвали A, B и G.
A при комбинация от критерии 1, 2, 3, 6 и 7 банките с най-добри показатели се оказвали B, C и E.
Шефът на моя човек имал финансови взаимоотношения с банка G. Не било голяма изненада, че одобреното предложение било именно второто, където фигурирала банка G.
Така че се оказва много важно кои точно критерии ще определят футболиста на века. Не е по-малко важно и кои ше взимат това решение. Невъзможно е да се намерят абсолютно безпристрастни хора. В България 75% от хората са привърженици или на Левски или на ЦСКА, ако не и повече.Сред тях има и такива идиоти, които не биха сложили нито Гунди нито Стоичков дори сред десетте най-добри именно заради тази си сляпа пристрастеност. Мното важно е, че не е редно да дават мнение за Гунди хора,които не са били на повече от десетина-години, или пък изобщо не са били родени ,когато Гунди е играл. Та да започнем вече по-конкретно. Много зависи в какъв момент се прави класацията. Ако Левски играе по-добре, на неговите мачове идват повече хора,когато има и някакви европейски победи и медиите започват повече да хвалебстват, привържениците на отбора стават повече, добавяйки и нови съпруги, приятелки и безпристрастни хора, които започват да проявяват интерес, когато отборът върви добре. И обратно, ако отборът не върви има отлив на привърженици-с изключение на по-запалените другите даже и не се вълнуват как е завършил последния мач, даже и не знаят с кой съперник е бил той. Така че е редно най-добрия футболист да се определя на база пристрастия, макар че това е много трудно, а трябва да се определят съпоставими критерии за класация. Навремето имаше във вестник Старт ако не се лъжа едни сравнения между футболисти,например Пашев и Садъков, по 10-12 критерия, като всеки се оценяваше по десетобалната система. Това е определено по-добър вариянт. Аз ще пробвам да ви илюстрирам нещо нагледно.
Критерии / Точки Гунди / Ицо
1.Успехи 8 10
Коментар – И за най-върлите левскари е ясно, че успехите които Ицо е постигнал са ненадминати , а най- вероятно няма и да бъдат в близко бъдеще.
Тоест Ицо е най-успелия български футболист-като купи и пари. Но-има тук едно голямо но – става въпрос за това, че по времето на Гунди не е имало възможност български играчи да излизат в чужбина. А Гунди е бил искан и от италианските грандове Милан и Интер (ще припомня, че и двата отбора взеха по два пъти купата на шампионите през 60-те години),т.е можеше Гунди да е бил първият българин носител на КЕШ. Други обаче ще кажат “Да,ама не” – всичко зависи от гледната точка. Идеята ми е, че това не е основен критерий за сравнение. Иначе –най добре и лесно би било и двамата да бяха играли по едно и също време – току виж бяхме станали и световни шампиони. Искам тука да вметна нещо за Ицо, понеже за Гунди нямам преки впечатления. Ицо докато играеше в ЦСКА не се открояваше от един Сираков например – той отбеляза 38 гола на първенството 1989/90 г.от изиграни 30 мача но само 3 години по-рано Сираков бе отбелязал 36, но от 28 изиграни мача (бяха го наказали да не играе в 28 и 29 кръг в решаващия мач с ЦСКА, тогава и Любо Пенев беше наказан) –освен това си спомням,че точно в това първенство 86/87 г. Сираков изпусна 4 дузпи,иначе щеще да е рекордъор с 40 гола.Та Ицо имаше страхотен късмет да попадне в Барселона /заради жребия, който срещна Барса с ЦСКА и Ицо вкара 3 гола, макар и ЦСКА да записа 2 загуби/ и да играе под ръководството на един велик тренъор като Кройф и със съотборници като Куман, Лаудруп и др. И просто си пасна там-видяхме, че в Парма не успя да се наложи. Мисълта ми е, че и Пенев да играеше в Барселона или Сираков, Барселона пак може би щеше да стане 4 пъти шампион на Испания. Все пак Барселона става през година шампион и е доста вероятно да станеш шампион ако играеш в такъв отбор, докато един Кайзерслаутерн става веднъж на десетилетие шампион на Германия и именно с Мариян Христов стана.Тук искам да подчертая,че не намеквам Мариян да е по-добър от Ицо(това би било смешно),а просто че с Барселона се става лесно шампион и те забелязват.
Гунди е единственият футболист играещ в България, който е бил класиран в челната десятка на Франс Футбол – на 8 място. Ицо е бил първи,втори и пети, но все с екипа на Барса. Да не говорим,че ако не беше златния крак на Емо в 90-тата минута на Парк де Пренс нямаше да играем в САЩ 94-та, като ще добавя,че имахме и страхотен шанс точно преди мача с Аржентина,когато ни трябваше равен за да продължим, да обвинят Марадона и Каниджа за употреба на допинг и техния отбор се деморализира-иначе щяхме да ги бием на куково лято. От играта им срещу Гърция и Нигерия мнозина ги обявяваха даже за фаворит номер едно за световни шампиони (даже се носят слухове, че допинг скандала е забъркан нарочно, за да се отвори пътя на Бразилия към титлата). Ицо до 92 г. имаше и съвсем малко голове за националния отбор. В квалификациите за световното 1994 вкара пет гола, но забележете - и петте от дузпи, от дузпи му бяха и три от шестте гола на световното (за събаряне на Янков и два пъти Сираков) тук искам да кажа,че Гунди също не е бил единствен в основата за класирането на България на световните първенства 62,66 и70 г. , с изключение на двата гола срещу Белгия във Флоренция, но пак повтарям – аз не съм бил пряк свидетел на играта на Гунди и не мога да го коментирам така надълго както Ицо. И двамата са ставали спортисти на България , но за Ицо е било по-лесно – все пак българският отбор е четвърти в света през въпросната година. Сигурен съм, че и левскари и цесекари ще се скъсат да ме псуват, особено червените. Аз обаче в съвсем коректен тон си казвам личното мнение, пък вие си давайте вашите мнения и коментари. Не мога да не спомена и това че Гунди е живял 28г, т.е в разцвета на силите си е загинал,а е можел да играе още 5-6 години. С други думи базата за сравнение не е пълна. И още едно уточнение-Ицо имаше невероятния късмет да не бъде контузван сериозно (най-вероятно много здрава костна система), докато Гунди е бил касапен доста сериозно и е прекарвал месеци извън терена. Та да продължа с критериите и ще се спра на тези, които поставят в равно положение и двамата футболисти:
Критерии / Точки Гунди / Ицо
1.Успехи 8 10
2.Реализаторски умения 10 10
Който каквото иска да говори - това е най-вярно
3.Бързина 9 9,5
Това е ако приемем,че Овърмарс и Костадинов заслужават 10-ки
4.Борбеност/отнемане топка 9,5 9
от противник
5.Ляв крак 8 10
Не знам как е бил точно Гунди с левачката – някой ветеран може да оспори оценката ми
6.Десен крак 9,5 8
Не давам на Гунди 10, а пък Ицо с десния не е нищо особено
7. Глава 10 8
Цесекарите да не се сърдят – на Ицо и това му е много, не че не е отбелязвал и така
8.Поглед върху играта/пас 9,5 9
Ицо в последните си футболни години, когато се изтегли по назад показа,че има добър пас, за Гунди от прочетена литература знам, че не бил само консуматор, а стратегически е преценявал как ще се развие дадена атака и така е навързвал защитниците и подавал голов пас, че за съответния нападател е било детска игра да вкара гол, най често на празна врата /Соколов така веднъж е вкарал с нос/
Дотук 73,5 на 73,5
И сега
9. Спортменство 10 8
Цесекарите може бе ще кажат,че този критерий не трябва да се взема в предвид, обаче този критерий не може да се пренебрегне.Човек трябва да е спортсмен и на терена и в живота. Ицо в това отношение е доста назад, да си припомним колко често той, особено в първите си години до към 1993 влизаше в пререкания и със съдии и с противници, че и със съиграчи (справка 1998 световното),колко пъти е получавал червени и жълти картони и в България и в Испания. За отношението към медиите няма да говоря,защото по времето на Гунди журналистите не са били толкова нахални и базата за сравнение не е коректна. Но всички говорят, че Гунди е бил един невероятен спортсмен, който не е обидил никой през живота си, един вид и на мравката път е правил – единственият червен картон е получил на последния мач в живота си – един ден преди смъртта си и то защото е бил отново малтретиран в мач от последния кръг на първенството без значение за класирането и е отвърнал след като не са му издържали нервите. Малко са спортистите с такъв висок морал. Естествено, че Гунди е идеологизиран заради смъртта си /ако и Ицо така бе загинал/да е жив и здрав, разбира се/ щеше да се получи нещо подобно /макар че времената са различни и най-вероятно на погребението му нямаше да дойдат 500 хиляди...... Така най-вече и заради поведението си няма спор, че Гунди е най-обичаният български футболист. Дори и ако се абстрахираме от поведението извън терена, а само на него.
Ицо не е лош човек, даже е добра душа /чувал съм че подпомага финансово и роднини и футболни юношески формации-вярно че има много,ама много пари и това за него е капка в морето, но някои въобще и не помагат/ Ала си е малко простоват / това веднага си проличава като чуеш някое и друго интервю или мъдра негова мисъл /може би защото си е отрасъл на село-подчертавам това няма нищо общо с футболните му качества. Гунди също не е съвсем в час-става въпрос за това, че като му слушах веднъж на запис едно интервю останах с впечатление, че той е като един комсомолец, който декламира това, което има да каже, но пак повтарям-това е свързано с времето, което е било - 60-те, партийна диктатура и т.н.
Но както казах ,ако се подберат по-други критерии нещата могат да изглеждат малко по-иначе. Има и нещо друго – има известна част левскари дето мразят Ицо , но не познавам цесекар да мрази Гунди.(не говоря за ония простаци и от двете агитки , които и на мач на националния отбор си викат Це-се-ка е кочина и Левски са свине; говоря за нормално интелигентните привърженици ), / както и ще дам пример , че Сираков е много псуван от червените фенове, но Костадинов не е мразен от сините /Това не е случайно-това отношение у хората не се формира само от футболните умения, а и от поведението на даден човек – и на терена и извън него. Надявам се да ви е било интересно да четете това. Като послеслов мога да кажа, че това са двамата футболисти,които са над всички останали , в България разбира се, и е най-редно да ги поставим и двамата на върха – на един и същи пиедестал. И да се надяваме, че в най-скоро време ще се появи трети, пък дори да бъле и от Литекс…/Бербатов да не се сърди, но не той е човека, макар да е най-близко засега.
04.09.2012 23:56