В българския футболен фолклор се носят легенди за реприсирани и подкрепяни отбори по време на социалистическото управление в страната, а и след него. Както се казваше в един небезизвестен сериал: "Истината  е някъде там", а истината понякога боли и някои хора предпочитат да заживеят в свой собствен свят отричащи действителността и борещи се за приза на мъчениците, но историята показва друго.

Каква е истината за ПФК "Левски" АД?

Обичаният от милиони българи, а това е доста спорен въпрос предвид празния им стадион и последните статистически извадки в предавания и интернет ПФК "Левски" АД е отборът заради, когото българския футбол не успява да излъчи своя държавен първенец през 1924 година. Наредбата на БНФС от 1923 г. гласи, че на финала трябва да се изиграят 2 мача при разменено гостуване. На финала се изправят един срещу друг СК "Левски" и СК Владислав (Варна). Софиянци са домакини в първата среща и не успяват да победят и мачът завършва 0:0, "сините" отказват да пътуват за реванша във Варна и вместо да бъдат наказани и изхвърлени от първенството от  БНФС "спешно" нареждат реваншът също да бъде в София и съвсем логично варненци отказват позовавайки се на Наредбата, а БНФС гузно обявява първенството за незавършило.

Четири години по-късно СК "Левски" отново бягат. Вторият турнир за Купа Улпия "Сердика", в който участват елитните софийски отбори не завършва, тъй като на финала "сините" отказват да излязат срещу СК Слаивя. Отново не последват наказания.

През 1944 година предстои финал на държавното първенство, на което трябва да се изправят най-силният отбор АС-23 и СК "Левски", но финал както вече сами се досещате не се провежда. СК "Левски" вече е под крилото на Цола Драгойчева, която е виден партиен лидер на БКП, а АС-23 са обявени за фашисти и повечето му членове са избити без съд и присъда, а други влизат в затвори и лагери.

Година по-късно не завършва турнирът за Купата на България! Не, немя нужда да се удивлявате всичко вече е съвсем нормално. През март 1945 година в София пристига младежка спортна делегация, която поднася купа, подарък от ЦКДА (Москва) с пожеланието тя да се връчва на най-добрия в България всяка година. По този повод турнирът е наречен "Купа на Съветската армия".  Цола Драгойчева и обкръжението и доволно потриват ръце и очакват да спечелят турнира без проблеми, но сметките им излизат без кръчмар. "Левски" срещат втородивизионният Спортист от кв. Хаджи Димитър и биват победени с 3:1 и турнирът не завършва. Случайност.


Докато Втората Световна война е във вихъра си, а българския народ дава свидни жертви през септември 1944 година в зората на комунизма, в София с благословията на комунистическия лидер Цола Драгойчева "Левски"  "анексира” пощенския спортен клуб "Принц Кирил Преславски" и назначава всички свои футболисти на заплати и пълна издръжка към Министерството на пощите!

През 1948 година галениците на властта участват в първия известен уговорен мач в България. Легендата на "Левски" Васил Спасов-Валяка, който вече е с екипа на "Академик" прави срамното признание: "Събрахме се в стая 212 на хотел "Славянска беседа", където бяхме на лагер и двата отбора. И се разбрахме да завършим наравно", признава Валяка пред известния спортен журналист Силвестър Милчев. Мачът завършва 1:1. Целта на уговорката е ЦСКА да остане "под чертата" и да изпадне от "А" група. Това наистина се случва, но след това с партийно решение на БКП "армейците" се връщат по административен път в елита след обединение с ВВС Пловдив за огромно неудоволствие на "сините".

През 1953 година "Левски" някак си е дотикан до шампионска титла. Поглеждайки шампионите на България в периода 1951-1962 година само в една година ЦСКА не е шампион и това е именно 1953 година, но на какво се дължи това? По това време ЦСКА гази наред и някак си трябва да бъде спрян. Почти всички футболисти на ЦСКА са титуляри в националния отбор (Стефан Божков, Иван Колев, Крум Янев, Димитър Миланов, Манол Манолов, Стефан Геренски, Кирил Ракаров, Георги Енишейнов, Атанас Цанов, Гаврил Стоянов, Панайот Панайотов), а треньор им е Крум Милев - Чичето. След като "Левски" тогава наричан Динамо не може да стане шампион на футболния терен той става такъв по административен път. БФС решава в в шампионата на "А" група да се включи и националният отбор на България (под името Сборен отбор на доброволните спортни организации), като резултатите му не се зачитат официално и не влияят на класирането! Целта е подготовка за квалификациите за Мондиал 1954. Така ЦСКА, който тогава носи името ЦЦНА е жертван в името на "националната кауза”. Армейският отбор, жестоко ощетен, участва през споменатия сезон с втория си състав под името Отбор на Софийския гарнизон. Пътят на "Левски" е разчистен и в крайна сметка тимът от Подуяне се домогва до шампионската титла, но седем кръга преди края на сезона на футболистите е разрешено да се завърнат в клубовете си като "Левски" имат "удоволствието" да се изправят срещу ЦСКА, кохрто ги громи с 5:0 след голове на Кирил Ракаров (вкарва със своя специалитет – удар от далечна дистанция), Иван Колев, Михаил Янков, Димитър Илиев (автогол) и Крум Янев. През 1956 година националния отбор съставен предимно от "армейски" футболисти взема бронза в Мелбърн.

В ерата "Недялко Донски" (председател на БФФ през 60-те и началото на 70-те години), който налага Георги Аспарухов (по-известен като "Книжния тигър" по това време) за централен нападател на националния отбор за сметка на голмайстор номер едно на "А" група за всички времена Петър Жеков.

След наложените задължителни обединения на отбори през 1969 година "Левски" печели най-много. Дали това не е направено точно заради това? По това време почти всички дружества в България безпомощно агонизират и по-късно логично биват освободени от насилствените обединения, отчетени като "грешка". "Левски" се слива със Спартак (отбора на комунистическата Държавна сигурност) и след 12 години без титла във витрините си "сините" стават шампиони на България през 1965 година и за първи път участва в КЕШ, където се представят много добре срещу тогавашния европейски гранд Бенфика (2:2, 2:3). "Сините" отново са шампиони през 1968-а, но успехите на ЦСКА на европейската сцена не могат да бъдат достигнати по никакъв начин.  С подкрепатанамеса  на Борис Велчев (член на ЦК на БКП), Ангел Солаков (министър на вътрешните работи] и др. се прави радикално пренареждане на футболния пасианс в България. "Левски" има на своя страна БФФ, почти 100-процентово пролевскарска журналистическа гилдия, на хоризонта изгрява "звездата" на Иван Славков (лека му пръст), зет на Тодор Живков, От другата страна е отрочето на комунистическата власт Спартак, храненик на МВР и ДС, притежаващ солидна материална база, силен футболен тим с известни и перспективни футболисти. През 1969-а в отсъствието на Живков (на посещение в Индия) обединението между "Левски" и Спартак става факт. Не закъсняват и "наградите" за "сините" - офицерски звания, най-високите заплати в България, по един, два и три апартамента, пенсиониране в най-ранна възраст, престижни длъжности в МВР, ДС, Митницата и т.н. Изливат се колосални средства за изграждането на модерна за времето си материална база за Левски-Спартак, привличат се възможно най-добрите спортисти с надеждата това да стане клуб №1 на Бъл¬гария

През 1970 г. "Левски-Спартак" прави дубъл със 7 титуляри от Спартак (Сoфия). през 1974-а отново дубъл с 5 футболисти на "анексирания" отбор.

70-те години са изцяло под знака на футболистите на МВР-отбора и многобройния легион от други клубове, пристигнли при "сините" - К. Ивков (Перник), Т. Барзов (Плевен), К. Миланов, Кр. Борисов, Н. Котков (Локо Сф). Р. Гочев (Бургас), Б. Кочев (Благоевград), Тони Милков (Пловдив), Пл. Николов (Плевен), А. Станков (Видин). Д. Енчев. Балевски (Пловдив). Петър Курдов и много, много други.

През 1971 година се случва нещо нечувано. Вътрешният министър Ангел Солаков нахлува на терена по време на срещата Берое - "Левски" и еднолично взима решение за прекратяването му при резултат 1:1, след което стават безредици, инсценирани от органите на МВР. Впоследствие старозагорският тим е изваден от шампионата на "А" РФГ без всякакво основание, само защото се е противопоставил на "Левски".

През 1985 година ЦСКА побеждава "Левски" на финала за Купата на България и о, чудо! "Сините" не могат да преглътнат поражението и влизат в ръкопашна схватка след мача, а ЦСКА бива разформирован, а част от футболистите лишени от състезателни права само защото са си позволили на победят галениците на властта. Един от наказаните и изваден завинаги от футбола е и най-успелия български футболист Христо Стоичков, който тогава е само на 19 години. Разбира с ене може да има наказани само от едната страна и същата съдба последват и някои играчи на "сините".

През 1996 година президентът на "Левски" Томас Лафчис най-нагло нахлува на терена по време на финалния мач за Купата на България между Славия и "Левски" при резултат 1:0 за "белите" и вади  футболистите си от мача. Присъдена им е служебна загуба с 4:0, но не биват извадени от турнира за следващата година, както е записано в наредбите на БФС.

През есента на 1996 година "Левски"страха е обхванал "сините" редици и те не се явяват в насрочен мач за Купата на България на стадион "Българска армия" срещу ЦСКА и единственото наказание, което получават е служебна загуба с 3:0.

През 2008 година ЦСКА става безапалационно шампион на България с 16 точки преднина пред "Левски", но БФС отново се намесва и решава да подари участие на "Левски" в квалификациите на Шампионската лига, където "сините" се падат с беларусите БАТЕ Борисов посрещнати с присмех от народния отбор и записват поредната срамна част от своята европейска история.

"Левски" е толериран през цялото си съществуване. Било то през царските години, фашизма, комунизма, след 10 ноември и по време на мутренските години. Така, че моля да свалите фенските очила и следващия път, когато отворите уста за ЦСКА да се сетите за прочетеното и да Ви хване поне малко срам от мислите Ви.