Нека погледнем към световната футболна сила Бразилия, която изкарва футболните си звезди от плажовете на Копа Кабана, от гетата, зали за фусбал. Там младите таланти са поставени на много по-тежки условия, при които да тренират от тези на българските връстници. Наркотиците, убийствата, кражбите там са много по-често явление отколкото в България. Тези условия не им пречат да изкарват всяка година нова звезда, за която да се борят европейските грандове. Самия Ромарио е бил поставен пред избора да стане дилър или да продължи кариерата си на футболист; Пеле е споделял, че като дете не е имал топка и играел на 21 с портокали; Роналдо в интервюта е казвал, че се е научил да дриблира по улиците на Рио де Жанейро и т.н.

   Дали причината не се крие в нещо друго? Младите български футболистчета май по-често мислят за близките нощни клубове, за секс, жени, трева. От ранна детска възраст криврат от пътя и качествата им се загубват някъде из заведенията. В школите липсват треньори, които да се занимават с младите таланти, оставят ги на самотек и се надяват, че докато си чоплят носа някои от юношите им ще влезе в мъжкия състав. Друг проблем е, че някои богати родители си плащат, за да видят децата си в титулярния състав на юношеските формации и истинските таланти изчезват от хоризонта, заради болните амбиции на някои родители. Често се случва когато млад български футболист започне да играе за ПФК Левски или ЦСКА си повярва твърде много и забравя, че не е отишъл, за да дава интервюта, да обикаля нощни заведения, а да играе футбол.

   Може би проблема ни не е толкова до базите, защото когато имаш желание ще риташ и на детската площадка, но когато липсват треньори и материал проблема е неразрешим.