Но тук възниква въпросът сега на къде? Пътят от осанна до разпни го във футбола и най-вече в България е кратък. За две срещи Матеус вероятно е вдъхнал големи надежди в голяма част от българските запалянковци, а други са погледнали както обикновено скептично и са си казали: "Е, Уелс и Саудитска Арабия. Чудо голямо" и чакат с нетърпение провала на Матеус. Може и да не е кой знае какво, но тези две победи може би най-вероятно ще вдъхнат сигурност на новите футболисти в отбора, които започват с победи кариерата си в националния отбор и с уверена стъпка ще продължат напред към Европейското. Тук ми възниква въпроса дали назначяването на германецът не закъсня и както много пъти се е случвало в българската история заради некомпетентността на управниците ни и винаги грешния начален избор всички хвърлени усилия да отидат на вятъра и спечелените битки да са началото на катастрофа и загуба на войната.

   Всичко, което се иска от футболистите ни защитаващи герба на страната е да победят в останалите пет срещи от квалификациите за Евро 2012, но тези победи може да се окажат и недостатъчни за крайната цел и впредвид доброто представяне на трикольорите ни Матеус да си вдигне акциите и да поеме по посока Калотина и всичко постигнато да изчезне като световния търговски център.

   Може и да не се класираме за европейското в Полша и Украйна, но това се е случвало и на много по-силни поколения от сегашното и не трябва да се прави трагедия, ако сме показали желание и футболни умения.

   Това, което започва в момента може да е основата на нещо голямо за Световното първенство в Бразилия през 2014. Виждате ли четворката? На какво Ви напомня? А континента? Може да не е Северна Америка, но може просто да ни върви в Новия свят.